Медиация

Медиацията съдържа съществени функция и роля като способ за извънсъдебно разрешаване на възникнали спорове в обществения или частния живот на дадена отделна личност или субект, независимо дали съшият се отнася до правния мир,  социалния живот или икономическия слат чиято част заема, съответно спорът е възникнал между два или повече субекта в юридически, икономически, социален или друг аспект обвързан с правен или нравствен елемент, както на територията на или в Република България, така и според пределите на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, а също така и в останалата част на Света.

Медиация може да съществува, съответно импонира, води и прилага, във всички видове правни, политически, икономически и социални  системи или сфери от или в тях, като може да бъде обособен и самостоятелен процес чрез процедура постоянно приложима или ad hoc (инцидентна), съотв. платима или pro bono (безплатна) в зависимост от обстоятелствата за това.

Медиация представлява алтернативен (извънсъдебен) или допълнителен начин, способ или инструмент за разрешаване на възникнал или на определен стадий спор или конфликт (респ. чрез абревиатура на английски език и смисъл alternative dispute resolution), между две или повече лица (физически или юридически), осъществен и извършен чрез процедурни и етични правила, въз основа действията на едно лице - медиатор (физическо лице или правно образувание).

Процедурата по медиация е своевременна, т.е. като съдържателен процес се провежда в обективни времеви срокове без разхищение на време, конфиденциална, доброволна, обективна, законосъобразна и с най-ниски такси за осъществяването й.

При някои моменти и при определена форма има сила на пресъдено нещо.

Основополагащи принципи за съществуване и провеждане на медиация са доброволност, равнопоставеност, неутралност, безпристрастност, поверителност.

Съгласно чл. 2 от Закон за медиацията, във връзка с Конституцията на Република България, медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Предмет на медиация в Република България, съгласно чл. 3 от Закон за медиацията, могат да бъдат, към момента, случаи прогласени със закон или акт на властническо волеизявление с обществен или частен характер, в обхвата на гражданския, търговския, трудовия, семейния и административния правен оборот (чл. 3, ал. 1 от Закон за медиацията).

Допуска се и провеждането на същата в случаи, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс на Република България (чл. 3, ал. 2 от Закон за медиацията).

Нормативни актове към момента:

Конституция на Република България;

Закон за медиацията;

Наредба № 2 от 15 март 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, които обучават медиатори; за изискванията за обучение на медиатори; за реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от единния регистър на медиаторите и за процедурните и етични правила за поведение на медиатора;

Директива 2008/52/ЕО;

Директива 2013/11/ЕО;

Европейски етичен кодекс на медиатора (European Code of Conduct for Mediators);

РИМ 1;

РИМ 2;

Брюксел 1;

и други.

Политика и обработка на лични данни съгласно

• Конституция на Република България;
• Закон за защита на личните данни, във вр. с Регламент 2016/679/ЕО;